Ангел Грънчаров: моят видео-блог

Vip Brother: апотеоз на пошлостта и лицемерието

По принцип не съм против такива предавания, понеже те дават възможност така или иначе да научим нещо за самите себе си – като се погледнем отстрани. А и сам по себе си това е един хубав експеримент за изследване на т.н. групова динамика, на психологията на групата. И ето, в тази връзка днес искам да споделя какво открих, в случая, за психологията на нашия т.н. Vip, за нашия самозван елит.

Подбора на „виповете“ е така показателен, че повече не може да бъде: още тук, в самото начало, безвкусицата е удържала своята решителна победа. Това показва какво се разбира под ВИП, под „значителна персона“ у нас: тук, в тази категория, общественото мнение поставя на първо място чалга-звездите, после е турен внука на комунистическия диктатор Тодор Живков (!), някой си, който иска да мине за сериозен политик, една-две постоянно усмихнати с крива гримаса „телевизионни звезди“, една кой знае защо самовъзприемаща се като „ВИП“ „жертва на диктатора в Либия“ и… кой още?! Няма значение де, те да бяха личности, халал да им е, че се смятат за „значими персони“, но проблемът им е, че не са и личности, което означава, първо, че са безинтересни и скучни на публиката независимо колко се напъват да изглеждат „занимателни“, и, на второ място, щом като са така безлични, то тяхната „изключителност“ неумолимо се превръща в значителност на безличността, т.е. на самата празнота. Но въпреки това, понеже съм изследовател, признавам си, на два-три пъти се загледах в предаването, за да разбера какво представлява този наш прехвален „културен“ и „национален“ „елит“ (човек вече не знае къде на слага кавичките!).

Установих нещо, което прекрасно си знаех и преди, но сега се потвърди: ами т.н. наш елит, независимо на какво ниво е, е крайно претенциозен, ала зад тази претенциозност не стои обикновено нищо, т.е. стои само безпределната кухота. Оказва се, че в страната на безличността „елитът“ не може да е друг, освен триумфираща безличност, тържество на самата безличност, чието безличие е направо крещящо. (То, апропо, неслучайно и президентът ни – Гоце Първанов имам предвид, щото у нас „президенти“ над път и под път! – е така безличен, че справедливо увенчава безличността на обезличената тотално нация!) По тази причина и разговорите им, и мелодраматичните и сълзливите им вопли „да помогнем на клетите сирачета с едно есемесче“, и всичко останало е безкрайно сиво, тъпо, ужасяюще банално, излъчващо една колосална безчувственост. Само лицемерието, фалша и лъжливостта на тия „ВИП-ове“ наистина са колосални, випаджийски, дето се казва…

Е, явно са сметнали, че със сълзливи малоумщини ще трогнат преди всичко оскотелия от малоумие масов българин, който току-виж ще вдигне очи от салатката и ракийката, пред която дреме постоянно, та да се трогне дори, и в подем на пиянска меланхолия да пожертва паричките от една ракийка за „благородното дело“. Само требе да е достатъчно малоумен, за да не се усети, че от тия пари, дето се събират от есемесите на малоумниците, едва ли нещо ще отиде до дечицата, понеже преди всичко требе да се платят тлъстите „хонорари“ на самите ВИП-аджии, да се покрият разходите по самото предаване барабар с плюскането и пиенето и пр., а пък дечицата, уж за които всичко се вършело, да идат ряпа да ядат. Поради което всичко се превръща в една отвратителна по лицемерието си тъпотия, точно съответстваща на разбиранията на оскотялата от малоумие и простотия нация.

Но какво да съм толкова придирчив към тия, виповете де, от Vip Brother-о: то и всичко останало ни е такова. Ето, да речем, Гоце, дето редовно ходи да се забавлява по скъпи и прескъпи сафарита из Узбекистан и Патагония, с треперещ от лицемерие глас редовно ни призовава да дадем есемесче за „българската Коледа“: въпреки че ако той самият се лиши от някои свои съвсем излишни разходи и от поне част от лукса си, на доста сирачета би помогнал – ала за такива неща, разбира се, му липсва морал. Дотолкова му липсва, че сам не може да се усети колко е нагъл, подъл и пошъл.

Същото се отнася за всички останали „благотворители“ у нас, примерно за разни вучковци, които спечелиха доста добри парици от хонорари и заплати като всяка седмица ни представят и тикат в лицето своята лицемерна и сълзлива загриженост за бедните и страдающите! Ала нека, хак да ни са тия наглости, щом като сме така оскотели, че дори не усещаме гаврата над нас самите!

Търсете по книжарниците новата книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

[Прочети >>>]

март 20, 2009 - Posted by Ангел Грънчаров | Съвременност | българи, дискусии, етика, личността, морал, психология, свобода, ценности, човекът